Преглед на терапиите при деменция
Кога и от кого трябва да бъде инициирана терапията при деменцията?
Веднага след като диагнозата е поставена и човекът с деменция бъде запознат с нея, трябва да започне дългосрочното третиране на болестта, като хората с деменция и лицата, които се грижат за тях, трябва да бъдат насочени към съответните служби. В идеалния случай, на човека с деменция трябва да бъде определен един медицински или социален специалист, който да координира грижите за него. Този координатор трябва да проучи индивидуалната ситуация на лицето и неговите специфични нужди, да информира него и семейството му за наличните услуги и по какъв начин да стигне до тях, както и да уточни кой ще подкрепя човека и ще му при взимането на решения. Координаторът трябва да предложи план за грижи и, по-специално координацията между различните специалсти от един мултидисциплинарен екип. Скоро след потвърждаването на диагнозата,при подходяща ситуация, координаторът е редно да насърчи човека с деменция, който има пълна или частична възможност да взема решения, да изрази своите желания чрез план за продължителна грижа.
Прочетете повече за плана за грижа за хора с деменция в подраздела “Планирано и проактивно управление”
Какво включва терапията при деменцията?
Терапият на човек с деменция включва няколко подхода: Фармакологична терапия, нефармакологични интервенции, подкрепа на семейството и полагащия грижи, и на финалния етап, цялостни и състрадателни палиативни грижи.
Фармакологични интервенции
Патологичните механизми на болестта на Алцхаймер променят неврохимичния профил в мозъка. Едни от най-значимите промени са понижаване на нивата на ацетилхолин и повишаване на токсичните ефекти на глутамата. Заради това, най-ефикасните медикаменти, които могат да бъдат предложени на човек с деменция – и по-спефицично деменция при болестта на Алцхаймер – са за редуциране разграждането на ацетилхолин (инхибитори на ацетилхолинестераза: донепезил, галантамин, ривастигмин) и частично блокиране на глутаматна активност (мемантин). Инхибиторите на холинестеразата се използват също за лечение на деменция при болест на тялцата на Леяи и могат да имат положителни ефекти при съдова деменция. При лечението на фронтотемпорална деменция нито инхибиторите на холинестеразата, нито мемантинът са ефикасни. Въпреки че имат определен терапевтичен ефект, тези медикаменти не са лек за деменция, не влияят на основния болестен процес и могат да имат неблагоприятни странични ефекти.
Съществуващите понастоящем лекарства срещу деменция (инхибитори на холинестеразата, мемантин) осигуряват ползи, но не лекуват деменцията.
Разработват се иновативни подходи за лечение на когнитивните нарушения. Те се съсредоточават върху отстраняването на анормално обработени протеини (амилоид, тау) чрез използването на синтетични антитела. Някои други субстанции имат несигурни ефекти върху хората с деменция ( антиоксиданти, ноотропни, екстракти от листата на дървото Гинко билоба, женшен, витамин Е добавки или билкови съставки).
Когато поведенческите симптоми станат притеснителни или застрашаващи хората с деменция или техните blizki, има други медикаменти, които могат да бъдат използвани (атипични антипсихотици, антидепресанти). Все пак, имайки предвид някои значителни нежелани ефекти, асоциирани с тези съединения, те трябва да се прилагат разумно.
Медикаменти за лечение на поведенчески проблеми имат сериозни странични ефекти и рискове.
Очакваните резултати, рискове и ползи от употребата на медикаментите трябва да се обсъждат с човека с деменция и неговото семейство. Терапията трябва да бъде базирана на няколко аспекта като възраст, здравословно състояние, медицинска история, тежестта на болестта, предишния начин на живот и предпочитанията на човека и семейството му. Даването на медикаменти на хора с деменция трябва да бъде редовно преразглеждано, тъй като някои лекарства могат да доведат до когнитивни нарушения и да влошат когнитивните симптоми на деменцията. Лекарства за третиране на поведенческите проблеми трябва да се дават само за кратки периоди от време.
Нефармакологични интервенции
Наличните понастоящем фармакологични интервенции подобряват симптомите на деменция само в ограничена степен и допринасят в малка степен за това хората с деменция да живеят добре. В допълнение, много неприятни поведения (например апатия, агресивност, отказ от грижи, повтарящи се вокализации, спорове) по никакъв начин не се влияят от фармакологичното лечение.
По тази причина нефармакологичните поведенчески интервенции винаги трябва да бъдат използвани като допълнение към (а понякога дори и като заместител на) фармакологичната терапия, за да може да се подобри качеството на живот на хората с деменция и техните близки. По-специално такива подходи са когнитивната ситмулация, трудовата терапия и физическата активност, които значително могат да подобрят когницията, справянето с ежедневните дейности и поведенческите нарушения.
Други нефармакологични интервенции също имат положителни ефекти, като напр. реминисцентната терапия, управлението на поведението, когнитивно-поведенческата терапия и мозикотерапията. Нефармакологичните интервенции са икономични, нямат странични ефекти и могат да се извършват от професионалисти а дори и от обучени непрофесоналисти.
Когнитивната стимулация, трудотерапията и физическите упражнения са най-важните нефармакологични интервенции.
Най-важните нефармакологични интервенции
Модификация на околната среда и помагащи технологии
Други примери за нефармакологична интервенция, които могат значително да подобряват качеството на живот на хората с деменция и да улесняват болногледачите, са разнообразни модификации на средата и използването на помагащи технологии. Тези начини могат да удължат времето на човека с деменция, в което да остане да живее в собствения си дом. Модификациите на средата и помагащите технологии варират от много прости, евтини и нискотехнологични устройства (напр. грайфери, осветление, цветове, табели, повдигащи се тоалетни седалки, пейки за вана, органайзер за хапчета, колиета или гривни за самоличност) до по-“изискани”, високотехнологични инструменти (като компютърна система, активирана с глас; подемник за вдигане и завъртане на някого в леглото; сензори; смартфон системи, свързани с GPS-проследяваща система, с която се открива загубил се човек с деменция).
Интервенции, ориентирани към полагащите грижи лица
Грижата за хора с деменция представлява голямо бреме за болногледачите от семейството. Често това води до сериозни финансови затруднения, както и до тежко емоционално и физическо изтощаване. Обучението на болногледачите и подкрепата от обществото спомагат за облекчаването на това бреме. Много важна роля може да бъде изиграна от пациентските организациии на хора с болест на Алцхаймер и други деменции или подобни организации, които предоставят тренинг, обучение и гореща телефонна линия за болногледачи. Друг ключов ресурс са дневните центрове, които предлагат програми за дневни дейности за хора с деменция.
Литература
- Birks J. Cholinesterase inhibitors for Alzheimer's disease. Cochrane Database Syst Rev CD005593, 2006
- Cammisuli DM, Danit S, Bosinelli F, Cipriani G. Non-pharmacological interventions for people with Alzheimer’s disease: A critical review of the scientific literature from the last ten years. Eur Geriatr Med 7: 57–64, 2016
- How CH, Koh LH. Not that way: Advance care planning. Singapore Med J 56: 19–22, 2015
- McShane R, Areosa Sastre A, Minakaran N. Memantine for dementia. Cochrane Database Syst Rev: CD003154, 2006