Планирано и проактивно лечение

Какво е план за полагане на грижи?

Планът за полагане на грижи е писмен план, който е ясен, прост и прецизен. Той трябва да обяснява какви грижи се получават, да съдържа планове за действие в бъдеще и да включва разпореждания за преглед. Това е споразумение, което помага на терапевтите и пациентите да направят позитивна промяна към решаване на проблема. Планът за полагане на грижи подпомага специалистите, хората с деменция и обгрижващите ги лица да работят заедно. Те се споразумяват за целите, идентифицират необходимата подкрепа, развиват и включват плановете за действие и наблюдават прогреса. Това е продължителен процес, а не единично събитие. Планът за полагане на грижи трябва да бъде написан от гледна точка на отделната личност, включващ и позициите, и нуждите на лицата, осигуряващи грижа. Информацията трябва да бъде записвана по начин, който е достъпен за човека с деменция, използвайки разбираем за него език. Планът трябва да е персонализиран и индивидуален за всеки един пациент. Лекарите трябва да планират визитите на пациента на всеки 3-4 месеца, ако се използва фармакотерапия. Наблюдението трябва да включва оценка на мисълта, функциите, поведението, медицинския статус, промените в дома, обществените служби за подкрепа, както и решения, засягащи институционалната грижа накрая.

Защо планирането на грижите е важно?

Деменцията е комплексно здравословно състояние, което изисква комплексно лечение. То обикновено включва специалисти с различни професии (например общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, психолози, сестри, социални работници, трудови терапевти, логопеди, фармацевти). Дейността им трябва да бъде планирана. Планирането на грижите е решаващ елемент при предоставянето на висококачествена грижа за хората, които живеят с деменция, и при подкрепянето на техните семейства и обгрижващи ги лица.

Кога трябва да се направи планиране на грижите?

Планирането на грижите трябва да стане колкото е възможно по-скоро след поставянето на диагнозата.Планът трябва да бъде преглеждан(поне) веднъж годишно с участието на човека с деменция и семейството или обгрижващите го лица, за да бъдат отразени промените в нуждите и желанията.  

Какви са ползите от планиране на грижите?

Проучванията показват, че планирането предоставя няколко преимущества – не само за човека с деменция и за обгрижващите го лица, но и за обгрижващия екип. Планирането подобрява качеството на живот на хората с деменция и обгрижващите ги лица, намалява поведенческите промени, разширява качеството на грижата и придържането към насоките за лечение, промотира препращането към нефармакологични интервенции, понижава честотата на институционализиране, повишава използването на сициални услуги и повишава откриването на коморбидни медицински състояния.

Основни елементи на плана за полагане на грижи

D	Преглед на диагнозата	Трябва да се провери дали поставената диагноза е вярна и дали човекът с деменция и неговото семейство/обгрижващи го лица я разбират.
E	Ефективна подкрепа на обгрижващите лица	Идентифициране и оценка на обгрижващите лица/е; осигуряване на цялата необходима информация, предоставяне на правни и финансови съвети, предлагане на участие в научни изслидвания.
M	Преглед на медикаментите	Проверка за паралелната консумация на няколко лекарства, намаляване употребата на лекарства, които понижават познавателните способности, спиране на излишните медикаменти.
E	Оценка на рисковете	Проверка за стрес, за коморбидни разстройства, поведенчески промени при лицата, полагащи грижи
N	Справка за нови симптоми	Появили ли са се някакви нови симптоми?
T	Лечение и подкрепа	Оценка на фармакологичните и нефармакологични лечения
I	Индивидуалност	Подсигуряване поддръжка на интересите, хобитата, социалното функциониране, дейностите на хората с деменция
A	Планиране на грижите в края на жизнения път	Какво се случва, когато способностите са понижени, въпроси, свързани с края на жизнения път.

Литература

• Karen MR, & Lopez RP. Transitions in dementia care: Theoretical support for nursing roles. Online J Isues Nurs 17: 4, 2012
• Ledgerd R, Hoe J, Hoare Z, Devine M, Toot S, Challis D, & Orrell M. Identifying the causes, prevention and management of crises in dementia. An online survey of stakeholders. Int J Geriatr  Psychiatry 31: 638–647, 2016
• MacNeil Vroomen J, Bosmans JE, van Hout HPJ, de Rooij SE. Reviewing the definition of crisis in dementia care. BMC Geriatr 13, 10, 2013